За капризната родителска воля и парадоксите на послушанието, споделяме мнението на психолога и психоаналитик Весела Банова от сборника „Как да слушаме, разговаряме и играем с детето“.

Ако една майка има навика да гушка и целува детето си, а в момент, в който то е изплашено и го боли, му заповядва да не се глези, детето я възприема като капризен друг. Ако веднъж родителят е спокоен и толерантен, а друг път наказва детето, без да се опита да разбере какво мотивира поведението му, без да го изслуша, това го прави капризен друг. Много често необяснимите прояви на децата, които могат да се интерпретират като непослушание, всъщност са единственият начин, по който детето може да каже и да покаже нещо на родителите си и на възрастните, които иначе нито го чуват, нито го разбират. Изправено пред капризната воля на другия, детето изпитва тревога, стигаща понякога до ужас. Тогава то е подложено на насилствен избор, т.е. то няма нито право на глас, нито на избор. Решенията, които намира в безизходицата си могат да варират от оригинални до парадоксални, от забавни до заплашителни, от рисковани до самоунищожителни.

Децата са различни, намират различни решения, слушат по различен начин, съпротивляват се по различен начин. Едно дете може да бъде едновременно послушно и забавно, да слуша другите и да се забавлява. Такова дете знае със сигурност, че има тяло, което е лично и неприкосновено, различно от тялото на другия. Такова дете може да се спре и да чуе, защото то самото бива изслушвано. Такова дете е самостоятелно и инициативно, а това означава, че то има сигурността и увереността, че не е необходимо през цялото време и с цената на всичко да доставя удоволствие на родителите и възрастните. Такова дете е малък изследовател, то е любознателно и любопитно; живо човешко същество, а не дресирано куче. С него може да се разбереш с помощта на езика, въпреки и дори поради недоразуменията. Защото именно в недоразуменията между детето и възрастния много често се ражда истината, която дава посока на отношенията, основаващи се на взаимно уважение и зачитане мнението и неприкосновеността на всяка от страните в този процес, наричан възпитание.

От сборника: „Как да слушаме, разговаряме и играем с детето“, Сдружение „Дете и пространство“

* Весела Банова е клиничен психолог и психоаналитик. Работата й с психичното страдание на деца, изоставени от своите родители в домовете, я отвежда в областта на закрилата на децата в риск. От 2002 г. до 2008 г. е Зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето. От 2008 година работи в сдружение „Дете и пространство” и активно участва в процеса на деинституционализация на децата в риск в България. Весела Банова е председател на психоаналитичната школа Българско общество за лаканианска психоанализа и Зам.-председател на Българска асоциация по психотерапия.

Снимки: pexels