Активност и самостоятелност
Под подтика на природата и според законите на развитието, макар и непонятно за възрастния, детето трябва да се отнася много сериозно към две основни неща.
Първото е любовта към активността. Към нея се прибавя и желанието да постигаш различни неща. Тези неща са смислени и важни за детето. От гледна точка на възрастните дейностите и постиженията на детето може да са маловажни, но тяхното мнение не е правилно, когато става дума за осъществяване на жизненоважните и необходими за детето функции. Една важна част от действията на детето е свързана с имитирането на възрастните. Детето постига това по свой собствен начин. То не го обмисля. Но тази имитация е важна за формирането на един бъдещ социален човек.
Второто важно нещо е независимостта. Всички усилия на растежа са насочени към постигането на независимост. Жизненоважно за всеки човек е да може да функционира самостоятелно. За да може да порасне и да се развие, детето трябва да постигне самостоятелност. Кога детето трябва да започне да прави определени неща самостоятелно и без помощ? Отговорът е прост. Детето трябва да може да върши самостоятелно неща от началото на живота си, от момента, в който то е способно да извършва тези неща. Тази необходимост постоянно се показва от децата. Толкова често чуваме деца на по няколко годинки да казват: „Помогни ми да го направя сам/а.“ Като помагате на детето да върши нещата само, вие помагате за изграждането на неговата независимост.
От най-ранна детска възраст на детето трябва да са му осигурени неща, които да му помагат да върши различни работи само. Като помагаме на детето да си помогне само, ние му предоставяме помощта, която ще му осигури независимост. За да научим детето как да се реши, ние трябва да му осигурим малко огледало, подходящ гребен или четка. Ако искаме да научим детето да си мие ръцете, трябва да му осигурим неща с подходяща за него големина. Детето ще ликува, понеже е способно да върши различни неща. Ще извършва различните си дейности с ентусиазъм. По този начин детето е въведено в тип занимания от живота, които са му необходими.
Самостоятелните занимания и преследването на цели премахват лошите мисли и поведение. Наборът от подходящи дейности премахва вероятността от появата на забрани (без значение дали са изречени с нежен, или строг тон). За момента искаме да подчертаем необходимостта да се създадат подходящи условия за онези дейности, за които детето проявява нестихващ „апетит“.
Психическият глад за детето е точно толкова истински, колкото и физическият глад. Ще илюстрираме психическия глад чрез физическия глад. Представете си, че сте гладни, а нямате нищо за ядене. Идва някакъв човек и ви казва: „Колко лошо, толкова ми е мъчно за теб. Ще се моля за теб. Надявам се да намериш някой, който да ти даде нещо за ядене“. Другият човек, към когото се обръщате, ви казва: „Махай се! Изчезвай!“. Нито единият, нито другият засищат глада ви. За вас няма никакво значение дали ще се обърнат към вас мило, или грубо. Нито едното, нито другото отношение засищат глада ви.
Детето, което изпитва психически глад за активност, за развитие, за начини да използва ума и духа си, е също толкова раздразнително и непослушно, колкото и реално гладното дете. Разрешението на проблема с физическия глад е да се даде на тялото храна. Отговорът за психическия глад е да се нахранят умът и духът на детето. Тук трябва да добавим и че ако някой друг изяде супата ви вместо вас, вие няма да се почувствате заситени, нали? Ще приключим, като онагледим необходимостта от самостоятелност. Да вземем например ходенето. Детето изпитва необходимостта да върви само, без да е разнасяно насам-натам от другите. След едно известно време то успява да постигне това. Не е ли вярно, че родителите са изпълнени с радост, когато детето проходи? Кои родители биха искали да попречат на детето си да се научи да ходи само и то защото, като върви, може да се отдалечи от тях? Чували ли сте родител да казва: „Не искам детето ми да върви само, понеже искам да е зависимо от мен?“. От друга страна, виждали ли сте петнайсетгодишно дете да бъде носено на ръце? Това може да не е направено физически, но родителите и учителите правят това по отношение на детето по няколко начина: психически, морално и символично. Такъв тип помощ е безсмислено зло. Тя е пречка.
Казано накратко, целият проблем с образованието е да се помогне на детето, като се изключи ненужната помощ, за да може то да се развива само. Това означава родителите да се преориентират в разбирането си за детето и по този начин да помогнат за разрешаването на един голям проблем. По този начин самостоятелната дейност се превръща в основа на образованието.
Избрано от: „Какво трябва да знаете за детето си“, Мария Монтесори, изд. Асеневци трейд (Maria Montessori What you should know about your child, 1961)
Снимки: pexels.com