Малкото дете не може да ви каже как се чувства. Вместо това то ви показва емоциите си с изражението на лицето и звуци, най-често нечленоразделни. Част от работата ви е да му помогнете да се научи да ги изразява: „Разбирам, че си ядосан!“, „Виждам, че си тъжен!“, „Разстроен си.“
Това, което не бива да правите, е да се опитвате да контролирате емоциите му. Детето ви има право да изпитва всякакви чувства, стига вторичното му поведение да не е деструктивно. Не смятам, че има нещо нездравословно в гнева, ревността или фрустрацията – напротив – напълно естествени са.
Виждала съм обаче родители, които се опитват да накарат детето си да не се чувства по един или друг начин. Всъщност трябва да научим малките, че всичко, което преживяват, е нормално и не трябва да води до неприемливо поведение.
Дори нервните изблици и сцените на тръшкания трябва да бъдат подминавани просто с пренебрежение, вместо да се опитвате да ги контролираме. Изключение прави само проявата на агресивност.
Превръщаме се в общество от родители, които не искат децата им да изпитват никакви чувства, за които сме решили, че са „негативни“. Аз вярвам, че всяка една емоция трябва да бъде изживяна, да й се даде въздух да диша.
Когато започнем да ги контролираме, децата научават, че не могат да изразяват това, което е в душата им. Но до какво води това? Чувствата им тлеят потиснати, докато пораснат.
Сцените
Вече никой не говори за „ужасните две“, „ужасните три“ и „ужасните четири“. Те могат да започнат още на година и три месеца. Говоря ви за онези изправящи косите сцени на нервни изблици и тръшкане. Почти всички деца в първите си години са склонни да избухват от гняв.
Това шокира родителите повече от всичко. Как е възможно това пищящо, неразбрано същество да е вашето мило и сладко детенце? Чувствате се безпомощни, а ако всичко това се случва пред други хора – и силно смутени. Недейте. То точно на това се надява.
Сцените са напълно нормален начин на изразяване за детето ви. То изпитва силни емоции, уморено е, ядосано е и не знае как другояче да го покаже. Иска да направи нещо, а или няма нужните умения, или вие го ограничавате.
Каквото и да правите, не отстъпвайте. Ако му дадете това, което иска, си гарантирате и бъдещи сцени.
Случва се детето да направи сцена. Ако сте по-наблюдателни, можете да сведете до минимум случаите, в които е уморено или гладно, за да ги избягвате при определени ситуации. Когато е съвсем малко, можете да отклонявате вниманието му или да го разсейвате.
Но ще има случаи, когато каквото и да правите, детето ще избухва. Това е част от развитието му, от начина, по който се учи да овладява чувствата си. Няма да продължи вечно!
Но не правете грешка. Част от тези модели на поведение се заучават – като например писъците, когато детето иска да го гушнете и вие го правите, когато хвърля храна на пода и не си изяжда вечерята, когато ляга на земята в парка и не се налага да сяда в количката, когато предизвиква такава сцена, че ви се струва по-уместно да отстъпите отколкото целият квартал да ви гледа.
Изпреварвайте сцените
Ако знаете, че детето ви реагира зле в определени ситуации, като например тръгването от дома на приятелско дете, изключването на телевизора или когато не иска да ходи някъде, изпреварете сцената с техниката, която аз наричам „Говорещият часовник“.
Омекотете удара с предупреждение: „След пет минути изключи телевизора / си тръгваме“. Това често успява да предотврати сцената.
Ако ли не, ще трябва да хванете бика за рогата. Ако е възможно, дайте избор на детето: „Помниш ли, че ти казах, че трябва да го изключиш? Искаш ли да го направиш, или да го изключа аз?“ / „Сам ли ще си облечеш якето, или да ти го облека аз?“
Децата между две и пет години обичат да взимат властта в свои ръце, така че е много вероятно да изберат сами да спрат телевизора или да се приготвят за тръгване. Ако не се случи, направете го вие. Най-важното е да държите на думата си.
Често срещани проблеми
Ако сцените се задълбочават или зачестяват, задайте си следните въпроси:
Правя ли от мухата слон? Сцените са част от обичайното поведение на малките деца.
Отстъпвам ли само за да избегна сцената? Това само влошава положението.
Поддържам ли различни стандарти у дома и навън? Това насърчава детето да прави сцени.
Взаимодействам ли с детето (като изключим старанието ми да не се нарани)? Взаимодействието означава внимание, а то точно това търси.
Как да постъпим, когато детето прави сцена
Огледайте се, за да се уверите, че няма с какво да се нарани.
Не му обръщайте внимание. В противен случай то ще остане с впечатлението, че държейки се по този начин, може да получи каквото иска.
При някои деца избликът преминава по-бързо, ако ги прегърнете. При други това само го усилва. Опитайте, за да видите кое е по-добро за вашето дете.
Не се ядосвайте. Ако усещате, че сте на път да изгубите самообладание, излезте от стаята. Вашето избухване само ще влоши ситуацията.
Не се опитвайте да говорите с детето или да го убеждавате. То не е възрастен човек и няма да ви разбере. Просто изчакайте избликът да отмине. След това поговорете.
И моля ви, без снимки и записи на това представление!
Избрано от : Джо Фрост, „Отглеждане на детето от 1 до 5 години“, изд. Хермес
Снимка: JoEllen Moths from Pexels