Понякога изпълването на резервоара за любов на едно дете може да изглежда доста трудно: уморени сте, нуждите на детето ви нямат край, а вие чувствате, че самите вие се нуждаете от малко любов. Добре поне, че имате брачен партньор до себе си. Или не е така?
В дома на милиони самотни родители отговорът на този въпрос е „не“. Вместо двамата родители заедно да поддържат нивото на емоционалния резервоар на детето си, единият от тях трябва да се справя с тази задача сам.
Вместо двамата родители заедно да обгръщат детето с любовта, родена от близостта им в брака, единственият източник на любов за това дете е майката или бащата, които сами са наранени, самотни, претоварени и без достатъчно подкрепа от страна на друг възрастен.
Въпреки това обаче можете да говорите езика на любовта на детето си и да изпълвате резервоара му за любов. Всичко казано дотук за любовта към детето е вярно, независимо дали то живее с двамата си родители или само с единия от тях. Независимо каква е вашата ситуация, ако сте родител, който сам отглежда децата си, ние сме уверени, че можете успешно да показвате любов към семейството си, особено като говорите основния език на децата си.
Напрежение и обърканост у дома
Самотната майка или самотният баща, които се опитват да посрещат нуждите на децата си, докато в същото време работят и водят що-годе някакъв личен живот, познават добре напреженията на домашния фронт. Ако това е вашата ситуация, вие изпитвате тежестта на липсата на време, финансовите нужди и социалните и личните промени, настъпили и за вас, и за децата ви. Съмнявате се дали ще се справите добре като родители. Чували сте предвещанията на така наречените експерти за проблемите, в които децата ви ще затънат. Понякога чувствате бремето на самотата и изтощението от това, че трябва да се справяте сами с всичко.
Всички ние познаваме хора, които са израснали само с единия си родител — често защото другият е починал преждевременно. Това, което така драстично променя ситуацията през последните десетилетия, е високият процент на разводите. Трябва да признаем, че децата, изгубили родител в следствие на развод, преживяват най-силната психологическа травма. Тяхната травма е често много по-тежка от тази на децата, страдащи поради смъртта на родител.
Когато родителят почине, детето знае, че не е имало друга възможност.
Обикновено смъртта се предхожда от болест и това помага на детето да я разбере малко по-добре. Разводът обаче е избор от страна на единия или и на двамата родители дори когато този „избор“ изглежда неизбежен. Овдовелият родител трябва да помага на детето със спомените му, но не и с добрите или болезнените му взаимоотношения с напусналия го родител. Разведеният родител обаче се сблъсква с дългогодишната нужда да взема решения, свързани с взаимоотношенията с другия родител, останал без родителски права.
Много разведени родители се оказват в трудна ситуация и по отношение на роднините си. Никой не знае как трябва да се държи с тях. Също така някои хора смятат за нужно да изразят неодобрението си от развода. Трудно можем да назовем друга промяна, която да се е отразила по-дълбоко на облика на обществото ни днес от разводите. Нарастващият брой семейства с един родител вследствие на развод представлява многопластов социален проблем, който излиза извън тематичните рамки на тази книга.
Нашата цел е да адресираме въпроса какво да правим сега: Как можем да помагаме на децата, попаднали в такива обстоятелства, без да са го избрали и без да могат да променят нещо? Нашето желание е също така да помогнем на милионите родители, които се борят смело, за да предпазят семействата си от проблемите и да отгледат щастливи и отговорни деца.
Нуждите на децата в такъв дом са същите, като нуждите на децата в цели семейства. Само начинът, по който се посрещат тези нужди, е различен: основният източник на грижите е единият родител, а не двамата заедно. А човекът, който посреща нуждите им, независимо дали е останал самотен поради развод, смърт или понеже така и не се е оженил, е обикновено наранен.
Наранените родители се опитват да служат на наранените си деца, като същевременно се надяват да ги убедят, че животът продължава да тече почти нормално. Вместо да се борят само с обичайните предизвикателства на израстването си, децата носят и допълнителното бреме на проблеми, които не би следвало да са част от техния свят.
Джудит Валерщайн, основател и изпълнителен директор на организацията „Център за семейства в преход", е човекът, изследвал най-задълбочено ефектите на развода върху децата. В книгата си „Вторият шанс: мъжете, жените и децата десет години след развода“ тя признава, че е започнала изследването си с общоприетото схващане: Разводът причинява първоначално болка, но след време позволява на всички, засегнати от него, да живеят по-щастливо и удовлетворено. Дългогодишните проучвания на Валерщайн обаче сочат, че подобно схващане не е вярно. В много отношения децата така и не преодоляват болката от развода.
Повечето от децата, интервюирани от Валерщайн, Сандра Блейксли и техните сътрудници, гледат на себе си като на различна категория хора - „деца на разведени“. Те усещат особено близка връзка с другите, преживели същото. Най-честите емоции на тези деца са страх, гняв и безпокойство. Дори десет години след развода на родителите им в тях все още редовно се надигат подобни чувства.
От: „Петте езика на любовта при децата“, Гари Чапмън и Рос Кембъл, изд. Нов човек
Снимки: pexels.com